pld

Драмата на семейството е по-страшна от филм на ужасите. Преди 13 години майката на Мартин Димитрина издъхва от скоротечен рак. Година по-късно момченцето получава изключително тежък припадък. До този момент въпреки страшната диагноза Мартин е успявал да ходи, да се самообслужва, да изговаря отделни думи. Казвал е на родителите си какво иска да му приготвят за храна. Любима му била попарката и успявал да произнесе думата. Хващал се за ръка и ходел. Запомнял рекламите по телевизията, съобщава „Марица“.

След припадъка момчето изпада в 5-дневна кома. Лекарите го отписват. Теглото му се стопява до 15 килограма. Бащата решава, че ще се бори за живота на сина си. Сърцето му се къса, като гледа в какво състояние е изпаднал. Вкарва го в болница в София. Там му пъхат сонда в гърлото, с която го хранят. Годината е 2003-а. Оттогава Мартин е на легло. Баща му, който е бивш военен, се пенсионира и му става личен асистент. Денонощно се грижи за сина си.

И тъй като едно зло никога не идва само, тъщата на Венци Василка си чупи крака. Въпреки операциите, осма година жената не успява да се възстанови. От пет години е на легло. 61-годишният Венцислав се грижи едновременно за тъщата и сина си.

Ако имаше повече хора с такъв висок дух, животът щеше да е по-различен, казват социалните работници, които познават Венци. Той никога не се е оплакал от съдбата си. Доволен е, че вече години наред е личен асистент на сина си. Вкопчил е в каузата да се грижи за сина си и намира в това най-голямата си житейска опора. Като човек със здрав разум, след много разговори с най-добрите специалисти в България, се отказва да кандидатства за Българската Коледа. Лекарите ми казаха, че дори да бъде опериран Мартин при най-добрите медици, шансовете му за подобрение са минимални, с болка признава бащата. Затова той се е отказал в името на други деца, които имат реален шанс да им се помогне.

Сега най-голямата му болка е да намери ривотрил. Без медикамента детето ми става като зверче – вика, не може да се контролира, описва състоянието на Мартин бащата. С невроложката, която се грижи за него, решили да намалят дневната доза, но това веднага му се отразило. Мартин станал по-неспокоен, не можел да заспи. А иначе дори понякога се усмихвал.

Искам най-напред да помогна на собственото си дете, признава Венцислав Стоянов. И най-вече желанието ми е да се реши проблемът с липсващото лекарство за всички нуждаещи се българи, допълва пловдивчанинът. /БЛИЦ

Вижте още